СКРЪБ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

                                                        В памет на сестричката ми Недка

Защо ли ти, мила моя сестричко,

завинаги от нас си отиде?!

В миг кога раззеленява се всичко,

когато Пролет прекрасна иде...

Когато Пролетта вълшебна шъта,

радост ни носи нам и надежда,

ти потопи ни нас всички във мъка,

към гроба ти със печал поглеждам.

В парка гробен сред дървета шумнати,

певци песни-химни запели.

Славеят със още певци пернати

с сладост изсипват звънчета-трели.

Колко тежи когато живот се ражда,

кога природата се пробужда,

всяка жива твар вред топлина жажда,

да спиш сън, от кой се не пробужда.

Мъка и сълзи, печал и тез скърби,

всичко се, мила, бързо забравя.

Животът продължава, животът върви,

но твойто място празно остава.

Остави ни само спомени скъпи

за твойто горещо, добро сърце.

Ах, колко лошо с нас, лошо постъпи,

всичко свое безвъзвратно отне.

И толкова млада ти си отиде!

Не стигнаха сили за тоз двубой.

Красива, зелена Пролетта иде,

но с печал е покрит образа твой.

Как тогаз на Пролетта да се радвам,

как сърце да прелива в възторзи?!

Земята прибра те в своята пазва,

за сън вечен в зелени чертози.

Затова ти ще си останеш млада

и със раждането на Пролетта,

ще ни изгаря нас огнена клада.

мъка за теб, радост за Пролетта.