Скръб през пролетта
СКРЪБ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА
В памет на сестричката ми Недка
Защо ли ти, мила моя сестричко,
завинаги от нас си отиде?!
В миг кога раззеленява се всичко,
когато Пролет прекрасна иде...
Когато Пролетта вълшебна шъта,
радост ни носи нам и надежда,
ти потопи ни нас всички във мъка,
към гроба ти със печал поглеждам.
В парка гробен сред дървета шумнати,
певци песни-химни запели.
Славеят със още певци пернати
с сладост изсипват звънчета-трели.
Колко тежи когато живот се ражда,
кога природата се пробужда,
всяка жива твар вред топлина жажда,
да спиш сън, от кой се не пробужда.
Мъка и сълзи, печал и тез скърби,
всичко се, мила, бързо забравя.
Животът продължава, животът върви,
но твойто място празно остава.
Остави ни само спомени скъпи
за твойто горещо, добро сърце.
Ах, колко лошо с нас, лошо постъпи,
всичко свое безвъзвратно отне.
И толкова млада ти си отиде!
Не стигнаха сили за тоз двубой.
Красива, зелена Пролетта иде,
но с печал е покрит образа твой.
Как тогаз на Пролетта да се радвам,
как сърце да прелива в възторзи?!
Земята прибра те в своята пазва,
за сън вечен в зелени чертози.
Затова ти ще си останеш млада
и със раждането на Пролетта,
ще ни изгаря нас огнена клада.
мъка за теб, радост за Пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
