Скръб през пролетта
СКРЪБ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА
В памет на сестричката ми Недка
Защо ли ти, мила моя сестричко,
завинаги от нас си отиде?!
В миг кога раззеленява се всичко,
когато Пролет прекрасна иде...
Когато Пролетта вълшебна шъта,
радост ни носи нам и надежда,
ти потопи ни нас всички във мъка,
към гроба ти със печал поглеждам.
В парка гробен сред дървета шумнати,
певци песни-химни запели.
Славеят със още певци пернати
с сладост изсипват звънчета-трели.
Колко тежи когато живот се ражда,
кога природата се пробужда,
всяка жива твар вред топлина жажда,
да спиш сън, от кой се не пробужда.
Мъка и сълзи, печал и тез скърби,
всичко се, мила, бързо забравя.
Животът продължава, животът върви,
но твойто място празно остава.
Остави ни само спомени скъпи
за твойто горещо, добро сърце.
Ах, колко лошо с нас, лошо постъпи,
всичко свое безвъзвратно отне.
И толкова млада ти си отиде!
Не стигнаха сили за тоз двубой.
Красива, зелена Пролетта иде,
но с печал е покрит образа твой.
Как тогаз на Пролетта да се радвам,
как сърце да прелива в възторзи?!
Земята прибра те в своята пазва,
за сън вечен в зелени чертози.
Затова ти ще си останеш млада
и със раждането на Пролетта,
ще ни изгаря нас огнена клада.
мъка за теб, радост за Пролетта.
© Анка Келешева All rights reserved.
