17 мая 2009 г., 21:22

Скъсано небе 

  Поэзия » Любовная
673 0 6

Навън е тъмно,

тъмно като в безнадеждност.

Отгоре виси празното небе,

последни капки сивота процежда.

Звездите ли открадна някой,

че толкова е черен мракът?

Най-малката дори не мога да намеря

и свойта самота да ú изплача.

Ти вчера беше с мен

и аз крилата си свалих,

за да не бързам толкова към утрешния ден

и тръпнеща в ръцете ти се свих.

А тази нощ, във тъмнината,

сама съм като птица без небе,

сама завързах си крилата,

а какво е птица без криле?

Но  пред  душата ми, ей там на прага

от тъмното твоята сянка изникна:

- Небето се скъса – ми каза

и цяла торба със звезди ми изсипа!

© Милена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно е, Миленка!....
    Харесват ми строфите за крилата - всички имаме крила, само от нас зависи колко високо искаме да полетим и дали имаме нужда постоянно да ги носим! Поздрави за чудесния стих!-
  • Красиво... Сама да свалиш крилете си заради някой... Браво!
  • Аз пък мислех, накрая съм вдъхнала повечко усмивка...Но явно тъгата е надделяла, а?
    Благодаря, че се отбихте, момичета!
  • Хареса ми, макар и тъжно!
  • Цяла торба звезди - не ти е тъжно вече...
  • Тъжен стих, Милена...
Предложения
: ??:??