Скъсано небе
Навън е тъмно,
тъмно като в безнадеждност.
Отгоре виси празното небе,
последни капки сивота процежда.
Звездите ли открадна някой,
че толкова е черен мракът?
Най-малката дори не мога да намеря
и свойта самота да ú изплача.
Ти вчера беше с мен
и аз крилата си свалих,
за да не бързам толкова към утрешния ден
и тръпнеща в ръцете ти се свих.
А тази нощ, във тъмнината,
сама съм като птица без небе,
сама завързах си крилата,
а какво е птица без криле?
Но пред душата ми, ей там на прага
от тъмното твоята сянка изникна:
- Небето се скъса – ми каза
и цяла торба със звезди ми изсипа!
© Милена All rights reserved.
