Plevel (Силвия Илиева)
232 13710
24 мая 2019 г., 11:46  

Слабост 

  Поэзия
682 16 25

 

 

 

 

 

Забравих как се пише за раздялата,

защото плачат липсите изстинали.

Забравих даже да затопля стаята,

но Вие, струва ми се, не сте и идвали.

А ние никога не сме се срещали.

Освен в илюзии размити в лупите,

приличащи на лещи за проглеждане,

в които истината е дете на лудите.

С която Ви обикнах. Твърде бързо.

И твърде бавно после си прощавах.

От думите ни. Вързани на възел.

Изплетох си въже за оцеляване.

И неведнъж се канех да го срежа.

С ножовете наточени от вятъра.

Да Ви преболедувам. Със надежда.

прозорец да избия в самотата.

 

Но ние още тук сме – лунни сенки.

Въжето ме люлее, все без жалост.

Признавам всички адови наченки.

Режи. Не зная как се пише: слабост.

© Силвия Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти много, Ради!
    Благодаря, kasius (Бостан Бостанджиев)!
  • Виждам, че имаш много написано в проза. Нямам време да чета такива дълги работи. Затова, съжалявам, но не мога да имам нито положителен - нито отрицателен отзив. Погледнах да видя, как си от към поезията, тук, ала ми е асонансно. Така, че: See you!
  • Леле колко е велико, четейки те ми напомняш стила на Яворов! Толкова си уникална! Браво!
  • Бени, благодаря ти за разходката из стихотворенията ми! Желая ти усмихнат и слънчев ден!
  • Присъединявам се към аплодисментите , Силве! Заслужаваш ги!
  • Благодаря ти, Доче.
  • Впечатляващ финал! Аплодисменти за красивата ти поезия, Силвия!
  • Благодаря ти за подкрепата, Гавраил!
  • "Но ние още тук сме-лунни сенки"
    Прекрасно сравнение,което само истински Поет може да сътвори!
  • Благодаря ти, Данаил!
  • Силна образност! Поздравления!
    От думите ни. Вързани на възел.
    Изплетох си въже за оцеляване.
    И неведнъж се канех да го срежа.
    С ножовете наточени от вятъра.
  • Благодаря Ви за топлите коментари, Светулче и Ангелче.
  • Съпреживях и изстрадах.
    Честит празник!
  • Краси, Мълниеносец, Васе, Илиянка, Владимир, благодаря за милите думи. Поклонът е за Вас. Аз съм само стръкче трева, отгледано с любов. От Вас.
    Слънчеви майски дни!
  • "С която Ви обикнах. Твърде бързо.
    И твърде бавно после си прощавах.
    От думите ни. Вързани на възел.
    Изплетох си въже за оцеляване.
    И неведнъж се канех да го срежа.
    С ножовете наточени на вятъра.
    Да Ви преболедувам. Със надежда."
    Не слабост...нежност, виталност и толкова много жажда и желание...
    Хвърли ножовете...Не са нужни." Пъпна връв" е въжето и се храни душата на твореца. Благодаря ти за това стихотворение Силве! Честит празник!
  • Финалът е страхотен!
  • Така, както си го написала Силве: "С ножовете наточени на вятъра...". Въздействащо...
  • Благодаря ти от сърце, Розали 🌹!
    Стойчо... Благодаря за хубавите думи.
    Честит празник и на теб, Стойчо! Да пребъде!
    Пепинка и ти си ми слабост, не успявах да чета тези дни, но ще се опитам да наваксам. От сърце благодаря. Усмихнати почивни дни.
    Благодаря на поставилите в любими.
  • слабост си ми няма и да се опитвам обаче да пиша за тая слабост, ти сама го правиш прекрасно! Усмивки и честит празник!
  • Наистина е изтръгната болка от душата! Прекрасен ритъм!
    Докато четях и се сетих как Пушкин е писал обръщението към любовта на живота си:"Вие знаете ли,как Ви обичам?"
    Силвия, честит празник на писмената славянобългарски и да пребъде делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици!😍
  • Благодаря Ви, Пепи, Георги, Роси, също и за поставянето в любими. Трогната съм.

    Извън стихотворението, честит празник на всички! Бъдете светлина и огрявайте със словото на сърцата си! ❤
  • Силно...
  • Страшно, реалистично, вик...
  • Продължавай да пишеш питанката, все някога ще намериш отговора, дано тогава вече да не ти трябва!
  • Благодаря ти много, Марианче!
Предложения
: ??:??