2 мая 2017 г., 19:52

Сладка болка

690 2 7

Генка Богданова

 

Нощ... А цигулката плаче

и разказва за чужда любов.

Но въздиша и плаче така, че

 да заплачеш и ти си готов.

 

Все едно, че е краят печален!

Все едно, че от обич боли!

Ето, трепва в тебе разпален

порив сладък и нежен, нали?

 

Нощ е... Цигулка въздиша

и разказва за чужди мечти.

Развълнувана стихове пиша

и се питам, не спиш ли и ти?

 

И се моля, дано и за тебе

друга нежна цигулка звучи!

Че плачът от любов е потребен,

а животът без него горчи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво е,макар и тъжно. ❤
  • Благодаря Ви, Владимир, Веси, Татянче за интереса и добрата оценка на стихотворението!Радвам се, че ви е докоснало и развълнувало.
  • Великолепно е! Поздрави!
  • Чудесно е! Въздействаш със стиховете си, Гени! Поздрави!
  • Успяваш винаги с езика на поета и твореца да създадеш прелестни и поглъщащи картини! Много красиво написано!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...