“Слава”
Когато от гърдите си направиш барабан
и удряш този тъпан до забрава,
не си мисли, че си избран
и че тълпата ще извика: “ Слава…!”
Тя – Истината, не е само вик,
кънтящ от празнодумно многословие,
а още повече не е и стих
-нуждае се от мъничко условие:
Очите ти да са платното на художник,
в слухът ти да звучи мелодия желана,
ръцете ти по - нежно от любовник
да слагат думичките по екрана.
….
Когато носиш във душата си дъга,
с дъга рисуваш- не с крака.
и удряш този тъпан до забрава,
не си мисли, че си избран
и че тълпата ще извика: “ Слава…!”
Тя – Истината, не е само вик,
кънтящ от празнодумно многословие,
а още повече не е и стих
-нуждае се от мъничко условие:
Очите ти да са платното на художник,
в слухът ти да звучи мелодия желана,
ръцете ти по - нежно от любовник
да слагат думичките по екрана.
….
Когато носиш във душата си дъга,
с дъга рисуваш- не с крака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
,
