25 сент. 2008 г., 17:39

След болките и раните идва happy end?! (Всяка песъчинка е мечта)

789 0 3

През пръстите ми пада пясък...

Всяка песъчинка е мечта...

Мечта, която трудно се осъществява...

Или никога не докосва реалността...

И нима „ме лъгаха" приказките, които съм прочела...

Че след болките и раните... идва happy end... ;(

Като малка ги четях и наивно мислех, че съм смела...

Мечтаех, че и мен ще ме споходи този ден,

в който вълшебния ми сън се превръща в реалност...

Не ми омръзна да бъда оптимистична...

Да, такава съм... Оптимистка до баналност,

а ще спре ли да боли, ако стана безразлична?

Не... Не се присмивайте на детските копнежи...

Дори да нямат шанс да се превърнат в истина...

Нали държи ни живи, тази последната надежда,

че можем да пречупим реалността убийствена...

През пръстите ми пада пясък...

Всяка песъчинка е мечта...

Мечта, която трудно се осъществява...

Но не е неосъществима... Нали така...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© something else Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • точно така...мила Вилияна...но когато се осъществи....престава да бъде мечта...
    човек е голям...колкото са големи мечтите му...с обич за теб.
  • Благодаря ви!
  • "През пръстите ми пада пясък...
    Всяка песъчинка е мечта...
    Мечта, която трудно се осъществява...
    Но не е неосъществима... Нали така...?"

    Нима без мечти ще ти е по-хубаво. Едва ли. Вярвай и се надявай!!!
    Поздравления и успех, Вили!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...