През пръстите ми пада пясък...
Всяка песъчинка е мечта...
Мечта, която трудно се осъществява...
Или никога не докосва реалността...
И нима „ме лъгаха" приказките, които съм прочела...
Че след болките и раните... идва happy end... ;(
Като малка ги четях и наивно мислех, че съм смела...
Мечтаех, че и мен ще ме споходи този ден,
в който вълшебния ми сън се превръща в реалност...
Не ми омръзна да бъда оптимистична...
Да, такава съм... Оптимистка до баналност,
а ще спре ли да боли, ако стана безразлична? ...