През пръстите ми пада пясък...
Всяка песъчинка е мечта...
Мечта, която трудно се осъществява...
Или никога не докосва реалността...
И нима „ме лъгаха" приказките, които съм прочела...
Че след болките и раните... идва happy end... ;(
Като малка ги четях и наивно мислех, че съм смела...
Мечтаех, че и мен ще ме споходи този ден,
в който вълшебния ми сън се превръща в реалност...
Не ми омръзна да бъда оптимистична...
Да, такава съм... Оптимистка до баналност,
а ще спре ли да боли, ако стана безразлична?
Не... Не се присмивайте на детските копнежи...
Дори да нямат шанс да се превърнат в истина...
Нали държи ни живи, тази последната надежда,
че можем да пречупим реалността убийствена...
През пръстите ми пада пясък...
Всяка песъчинка е мечта...
Мечта, която трудно се осъществява...
Но не е неосъществима... Нали така...?
© something else Всички права запазени
човек е голям...колкото са големи мечтите му...с обич за теб.