22 июн. 2010 г., 11:36
(След) Буря
Разрошен облак крие небосвода,
ядосан удря другия с пестник.
Събрал в себе си дъждовна злоба,
удавя с ярост дневния светлик.
Ръце протяга да прекърши
проникналия слънчев лъч.
Мечтае тая буря да не свърши
и да не чува долу детска глъч.
Светкавиците люлка му оплитат,
та в нея да опъне той снага.
И с нишките си огнени опитват
да посочват пътя на дъжда. ...
ядосан удря другия с пестник.
Събрал в себе си дъждовна злоба,
удавя с ярост дневния светлик.
Ръце протяга да прекърши
проникналия слънчев лъч.
Мечтае тая буря да не свърши
и да не чува долу детска глъч.
Светкавиците люлка му оплитат,
та в нея да опъне той снага.
И с нишките си огнени опитват
да посочват пътя на дъжда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мария Все права защищены
Предложения
-
-
И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
-
Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
-
Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
