(След) Буря
Разрошен облак крие небосвода,
ядосан удря другия с пестник.
Събрал в себе си дъждовна злоба,
удавя с ярост дневния светлик.
Ръце протяга да прекърши
проникналия слънчев лъч.
Мечтае тая буря да не свърши
и да не чува долу детска глъч.
Светкавиците люлка му оплитат,
та в нея да опъне той снага.
И с нишките си огнени опитват
да посочват пътя на дъжда.
Денят, пленен от мрачината
на бурята, предаде своята душа.
Дойде нощта – над планината
разпръсна светлината си звезда.
© Мария All rights reserved.
Благодаря ви!
