vodoleia (Мария)
210 5959
Jun 22, 2010, 11:36 AM

(След) Буря 

  Poetry » Other
733 0 18

 

Разрошен облак крие небосвода,

ядосан удря другия с пестник.

Събрал в себе си дъждовна злоба,

удавя с ярост дневния светлик.

 

Ръце протяга да прекърши

проникналия  слънчев лъч.

Мечтае тая буря да не свърши

и да не чува долу детска глъч.

 

Светкавиците люлка му оплитат,

та в нея да опъне той снага.

И с нишките си огнени опитват

да посочват пътя на дъжда.

 

Денят, пленен от мрачината

на бурята, предаде своята душа.

Дойде нощта – над планината

разпръсна светлината си звезда.

 

 

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??