22 сент. 2006 г., 19:17

След дъжда... 

  Поэзия
901 0 9
Протягам длани да го докосна-облакът,
така кристален,изпълнен с хиляди мечти.
Разгърнал мекото на своята прегръдка,
отворил път за златните и слънчеви лъчи.
Ръчички вплели във една десница,те слизат,
по стълбицата росна поемат след дъжда.
Посреща ги дъгата свежа,пъстроока,
облякла в разноцветни багри цял света.
От локвите проблясват и ме гледат с обич
насочени към мен и търсещи,твоите очи.
Чрез свежестта на облака пробудени
за нов живот,очакваш сбъднатите ни мечти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Все права защищены

Предложения
: ??:??