petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Sep 22, 2006, 7:17 PM

След дъжда... 

  Poetry
826 0 9

Протягам длани да го докосна-облакът,
така кристален,изпълнен с хиляди мечти.
Разгърнал мекото на своята прегръдка,
отворил път за златните и слънчеви лъчи.

Ръчички вплели във една десница,те слизат,
по стълбицата росна поемат след дъжда.
Посреща ги дъгата свежа,пъстроока,
облякла в разноцветни багри цял света.

От локвите проблясват и ме гледат с обич
насочени към мен и търсещи,твоите  очи.
Чрез свежестта на облака пробудени
за нов живот,очакваш сбъднатите ни мечти.

Омаен,вятърът немирен в косите ми се рее
и запява наново песента за любовта.
Сърцата ни от слънцето щом са докоснати,
премахват нежно вятър,дъжд,тъга чрез обичта.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??