След дъжда...
Протягам длани да го докосна-облакът,
така кристален,изпълнен с хиляди мечти.
Разгърнал мекото на своята прегръдка,
отворил път за златните и слънчеви лъчи.
Ръчички вплели във една десница,те слизат,
по стълбицата росна поемат след дъжда.
Посреща ги дъгата свежа,пъстроока,
облякла в разноцветни багри цял света.
От локвите проблясват и ме гледат с обич
насочени към мен и търсещи,твоите очи.
Чрез свежестта на облака пробудени
за нов живот,очакваш сбъднатите ни мечти.
Омаен,вятърът немирен в косите ми се рее
и запява наново песента за любовта.
Сърцата ни от слънцето щом са докоснати,
премахват нежно вятър,дъжд,тъга чрез обичта.
© Петя Кръстева All rights reserved.
