13 июл. 2007 г., 16:14

След изгрева 

  Поэзия
770 0 6

 

 "На съпругата ми"

 

Мост през световете ще издигна

през вселена мълчалива...

акостирала в протъркани завеси...

 

Ще пропрява път назад в мига...

когато не съществуваше света...

към Вселена от звезди искрящи...

 

и мигове удължени до безкрай...

отвъд немислимия лъжовен Рай...

пресъздаден в жестока красота...

 

от изкривени морални светове...

управлявани от безумци-Богове.

Ах, как превръща се в мечта...

 

възможността да измениш...

на своята Съдба...

да прокараш пръсти по дъгата...

 

да издигнеш се отвъд красотата...

отвъд мисъл... копнеж... желание...

да прегърнеш всяко...  Страдание...

 

да тануцаваш сам в дъжда...

просмукан от тъга...

след изгрева... на новия ден...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??