След изгрева
"На съпругата ми"
Мост през световете ще издигна
през вселена мълчалива...
акостирала в протъркани завеси...
Ще пропрява път назад в мига...
когато не съществуваше света...
към Вселена от звезди искрящи...
и мигове удължени до безкрай...
отвъд немислимия лъжовен Рай...
пресъздаден в жестока красота...
от изкривени морални светове...
управлявани от безумци-Богове.
Ах, как превръща се в мечта...
възможността да измениш...
на своята Съдба...
да прокараш пръсти по дъгата...
да издигнеш се отвъд красотата...
отвъд мисъл... копнеж... желание...
да прегърнеш всяко... Страдание...
да тануцаваш сам в дъжда...
просмукан от тъга...
след изгрева... на новия ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
