Jul 13, 2007, 4:14 PM

След изгрева 

  Poetry
757 0 6

 

 "На съпругата ми"

 

Мост през световете ще издигна

през вселена мълчалива...

акостирала в протъркани завеси...

 

Ще пропрява път назад в мига...

когато не съществуваше света...

към Вселена от звезди искрящи...

 

и мигове удължени до безкрай...

отвъд немислимия лъжовен Рай...

пресъздаден в жестока красота...

 

от изкривени морални светове...

управлявани от безумци-Богове.

Ах, как превръща се в мечта...

 

възможността да измениш...

на своята Съдба...

да прокараш пръсти по дъгата...

 

да издигнеш се отвъд красотата...

отвъд мисъл... копнеж... желание...

да прегърнеш всяко...  Страдание...

 

да тануцаваш сам в дъжда...

просмукан от тъга...

след изгрева... на новия ден...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??