26 февр. 2015 г., 09:22

След "Конското"

457 0 0

След конското

С най-малкия ми внук седим.
Опитваме  да не си пречим...
Красиме си света със грим!
Мълчим след "нравствените" речи...

И двамата сега мълчим...
Направили сме си поука!
И гледайки се под очи,
имитираме, че пак сме тука.

Дали аз нещо му втълпих,
и иска все да гази лука!
не мога сигурно да кажа...
И кой бе прав и кой бе крив,
опитах се, да му покажа!

Не знам дали  аз съм му "свой",
не знам дали за мен му пука?
Какъв инат е, Боже мой,
и иска все да гази в лука.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...