След конското

С най-малкия ми внук седим.
Опитваме  да не си пречим...
Красиме си света със грим!
Мълчим след "нравствените" речи...

И двамата сега мълчим...
Направили сме си поука!
И гледайки се под очи,
имитираме, че пак сме тука.

Дали аз нещо му втълпих,
и иска все да гази лука!
не мога сигурно да кажа...
И кой бе прав и кой бе крив,
опитах се, да му покажа!

Не знам дали  аз съм му "свой",
не знам дали за мен му пука?
Какъв инат е, Боже мой,
и иска все да гази в лука.