23 сент. 2019 г., 07:46

След лятото

Поэзия

1.4K 3 4

Със лятото и част от мен си тръгва...
На щъркеловите крила отлита
частица от усмивката ми слънчева,
от топлината на очите ми...

Отново съм предесенно унила,
в очакване на листопад лиричен.
След лятото съм някак си безсилна...
През есента не мога да обичам...

И някак безнадеждно осъзнавам,
че нещо безвъзвратно си отива...
Мечта, копнеж, надежда пропиляна
да бъда просто слънчевощастлива...

Дъждовна съм, и облачна, и тъжна...
от трепетите недоизживяни...
И с всяко лято част от мен си тръгва...
А колко ли лета са ми останали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Есенна 🇧🇬

stateva

Книги

10,00 BGN

2020-03-25T12:06:40+02:00 2.8K 1

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Творбата ти е много хубава. Прозира лека тъга. Така е, когато човек се разделя с нещо безвъзвратно отминало и никога вече няма да се върне. Познато чувство.
И все пак, хубавото тепърва предстои! И вярвай, че то ще се случи!

2020-05-03T11:06:13+03:00
stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

Благодаря ви сърдечно, Краси и Георги! Усмихнат ден!

2019-09-23T13:40:38+03:00
генек (Георги Коновски)

Хубаво.

2019-09-23T12:56:14+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Хубаво е, малко тъжно, но истинско.

2019-09-23T08:21:31+03:00