23 sept 2019, 7:46

След лятото

  Poesía
1.5K 3 4

Със лятото и част от мен си тръгва...
На щъркеловите крила отлита
частица от усмивката ми слънчева,
от топлината на очите ми...

 

Отново съм предесенно унила,
в очакване на листопад лиричен.
След лятото съм някак си безсилна...
През есента не мога да обичам...

 

И някак безнадеждно осъзнавам,
че нещо безвъзвратно си отива...
Мечта, копнеж, надежда пропиляна
да бъда просто слънчевощастлива...

 

Дъждовна съм, и облачна, и тъжна...
от трепетите недоизживяни...
И с всяко лято част от мен си тръгва...
А колко ли лета са ми останали...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

  • Творбата ти е много хубава. Прозира лека тъга. Така е, когато човек се разделя с нещо безвъзвратно отминало и никога вече няма да се върне. Познато чувство.
    И все пак, хубавото тепърва предстои! И вярвай, че то ще се случи!
  • Благодаря ви сърдечно, Краси и Георги! Усмихнат ден!
  • Хубаво.
  • Хубаво е, малко тъжно, но истинско.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...