23.09.2019 г., 7:46

След лятото

1.5K 3 4

Със лятото и част от мен си тръгва...
На щъркеловите крила отлита
частица от усмивката ми слънчева,
от топлината на очите ми...

 

Отново съм предесенно унила,
в очакване на листопад лиричен.
След лятото съм някак си безсилна...
През есента не мога да обичам...

 

И някак безнадеждно осъзнавам,
че нещо безвъзвратно си отива...
Мечта, копнеж, надежда пропиляна
да бъда просто слънчевощастлива...

 

Дъждовна съм, и облачна, и тъжна...
от трепетите недоизживяни...
И с всяко лято част от мен си тръгва...
А колко ли лета са ми останали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Творбата ти е много хубава. Прозира лека тъга. Така е, когато човек се разделя с нещо безвъзвратно отминало и никога вече няма да се върне. Познато чувство.
    И все пак, хубавото тепърва предстои! И вярвай, че то ще се случи!
  • Благодаря ви сърдечно, Краси и Георги! Усмихнат ден!
  • Хубаво.
  • Хубаво е, малко тъжно, но истинско.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...