Sep 23, 2019, 7:46 AM

След лятото

  Poetry
1.5K 3 4

Със лятото и част от мен си тръгва...
На щъркеловите крила отлита
частица от усмивката ми слънчева,
от топлината на очите ми...

 

Отново съм предесенно унила,
в очакване на листопад лиричен.
След лятото съм някак си безсилна...
През есента не мога да обичам...

 

И някак безнадеждно осъзнавам,
че нещо безвъзвратно си отива...
Мечта, копнеж, надежда пропиляна
да бъда просто слънчевощастлива...

 

Дъждовна съм, и облачна, и тъжна...
от трепетите недоизживяни...
И с всяко лято част от мен си тръгва...
А колко ли лета са ми останали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Произведението е включено в:

Есенна 🇧🇬

Есенна
BGN 10.00
2.8K 1

Comments

Comments

  • Творбата ти е много хубава. Прозира лека тъга. Така е, когато човек се разделя с нещо безвъзвратно отминало и никога вече няма да се върне. Познато чувство.
    И все пак, хубавото тепърва предстои! И вярвай, че то ще се случи!
  • Благодаря ви сърдечно, Краси и Георги! Усмихнат ден!
  • Хубаво.
  • Хубаво е, малко тъжно, но истинско.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...