След мен...
След мен ще имаш ли въпроси,
дали ще спокойна във съня?
В сърцето си все още ли ме носиш,
ще бъдеш ли със влюбена душа?
След мен дали ще си щастлива,
обичана и влюбена в мечти,
защото в мен завинаги умират
от болката, която ги уби.
Понякога ще гледаш ли Луната,
във нощите си будни - замечтана,
когато ще те галя, като вятър
от спомените, полъха останал?
Аз знам, че лесно ще си тръгнеш,
но в моите молитви ще си вечно,
тъй, мъничко поне да ми се сбъднеш
във още, неизплакани надежди...
Danny Diester
12.11.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
