След мен...
След мен ще имаш ли въпроси,
дали ще спокойна във съня?
В сърцето си все още ли ме носиш,
ще бъдеш ли със влюбена душа?
След мен дали ще си щастлива,
обичана и влюбена в мечти,
защото в мен завинаги умират
от болката, която ги уби.
Понякога ще гледаш ли Луната,
във нощите си будни - замечтана,
когато ще те галя, като вятър
от спомените, полъха останал?
Аз знам, че лесно ще си тръгнеш,
но в моите молитви ще си вечно,
тъй, мъничко поне да ми се сбъднеш
във още, неизплакани надежди...
Danny Diester
12.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
