Nov 12, 2017, 1:14 PM

След мен...

  Poetry » Love
887 6 4

След мен ще имаш ли въпроси,
дали ще спокойна във съня?
В сърцето си все още ли ме носиш,
ще бъдеш ли със влюбена душа?
След мен дали ще си щастлива,
обичана и влюбена в мечти,
защото в мен завинаги умират
от болката, която ги уби.
Понякога ще гледаш ли Луната,
във нощите си будни - замечтана,
когато ще те галя, като вятър
от спомените, полъха останал?
Аз знам, че лесно ще си тръгнеш,
но в моите молитви ще си вечно,
тъй, мъничко поне да ми се сбъднеш
във още, неизплакани надежди...

 

Danny Diester
12.11.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...