17 дек. 2016 г., 16:36

След нея

876 0 0

След нея ще дойде споменът за миналото време.

 

Този спомен ще донесе красотата на вече угасналата ѝ усмивка,

така както идва светлината от звездите до нас – тя е толкова красива,

и някак си толкова студена…

                

Този спомен ще нашепва нежният ѝ глас –

понякога властен, критикуващ или тихо нашепващ „Обичам те”,

но този глас отдавна е притихнал завинаги…

 

И този спомен ще пари по лицето,

сякаш там са докосвали нейните нежни ръце,

но те никога няма да бъдат там,

а вместо тях леденият вятър ще оставя пронизваща и студена следа…

 

Във всяка улица и всеки глас ще бъде тя,

във всеки поглед, и ще е така далеко…

И този спомен ще донесе нейната красота, несподелена любов…

Всичко ще донесе този спомен, но не и нея…

Защото когато истинската жена си тръгне,

нищо не може да запълни Бездната след нея…

 

Посвещавам на моята мила приятелка Стаси <3

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Симеонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...