17 дек. 2016 г., 16:36

След нея

879 0 0

След нея ще дойде споменът за миналото време.

 

Този спомен ще донесе красотата на вече угасналата ѝ усмивка,

така както идва светлината от звездите до нас – тя е толкова красива,

и някак си толкова студена…

                

Този спомен ще нашепва нежният ѝ глас –

понякога властен, критикуващ или тихо нашепващ „Обичам те”,

но този глас отдавна е притихнал завинаги…

 

И този спомен ще пари по лицето,

сякаш там са докосвали нейните нежни ръце,

но те никога няма да бъдат там,

а вместо тях леденият вятър ще оставя пронизваща и студена следа…

 

Във всяка улица и всеки глас ще бъде тя,

във всеки поглед, и ще е така далеко…

И този спомен ще донесе нейната красота, несподелена любов…

Всичко ще донесе този спомен, но не и нея…

Защото когато истинската жена си тръгне,

нищо не може да запълни Бездната след нея…

 

Посвещавам на моята мила приятелка Стаси <3

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Симеонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...