Dec 17, 2016, 4:36 PM

След нея

872 0 0

След нея ще дойде споменът за миналото време.

 

Този спомен ще донесе красотата на вече угасналата ѝ усмивка,

така както идва светлината от звездите до нас – тя е толкова красива,

и някак си толкова студена…

                

Този спомен ще нашепва нежният ѝ глас –

понякога властен, критикуващ или тихо нашепващ „Обичам те”,

но този глас отдавна е притихнал завинаги…

 

И този спомен ще пари по лицето,

сякаш там са докосвали нейните нежни ръце,

но те никога няма да бъдат там,

а вместо тях леденият вятър ще оставя пронизваща и студена следа…

 

Във всяка улица и всеки глас ще бъде тя,

във всеки поглед, и ще е така далеко…

И този спомен ще донесе нейната красота, несподелена любов…

Всичко ще донесе този спомен, но не и нея…

Защото когато истинската жена си тръгне,

нищо не може да запълни Бездната след нея…

 

Посвещавам на моята мила приятелка Стаси <3

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Симеонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...