След нея ще дойде споменът за миналото време.

Този спомен ще донесе красотата на вече угасналата ѝ усмивка,

така както идва светлината от звездите до нас – тя е толкова красива,

и някак си толкова студена…

Този спомен ще нашепва нежният ѝ глас –

понякога властен, критикуващ или тихо нашепващ „Обичам те”,

но този глас отдавна е притихнал завинаги…

И този спомен ще пари по лицето,

сякаш там са докосвали нейните нежни ръце,

но те никога няма да бъдат там,

а вместо тях леденият вятър ще оставя пронизваща и студена следа…

Във всяка улица и всеки глас ще бъде тя,

във всеки поглед, и ще е така далеко…

И този спомен ще донесе нейната красота, несподелена любов…

Всичко ще донесе този спомен, но не и нея…

Защото когато истинската жена си тръгне,

нищо не може да запълни Бездната след нея…

Посвещавам на моята мила приятелка Стаси <3