12 сент. 2004 г., 13:09

След пазача на черешите

1.3K 0 6
Тръгна си пазачът на черешите.
Градината последни “обички” отрони.
Листата спуснаха завесите
над счупени и наранени клони.

Крещяха косовете някакво напътствие…,
но ние скрихме плодовете заедно…
Днес твоето отсъствие
  е осезаемо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Мария
  • Отсъствието осезаемо изтича
    отново с дъждовете над земята.
    Но може би останало е някъде едно "обичам те",
    което все още не, не е изпято.
    Поздрав за хубавото стихотворение!
  • И ти ми липсваш.

  • колко си далече Руми
    липсва ми усмивката ти и нахаканата ти чувствителност
  • Това е само за ценители, Дайк. Трябваше да го споменеш

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...