Sep 12, 2004, 1:09 PM

След пазача на черешите

Poetry

1.3K 0 6

Тръгна си пазачът на черешите.
Градината последни “обички” отрони.
Листата спуснаха завесите
над счупени и наранени клони.

Крещяха косовете някакво напътствие…,
но ние скрихме плодовете заедно…
Днес твоето отсъствие
е осезаемо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

daik (Георги Динински)

Благодаря ти Мария

2005-08-14T20:21:11+03:00
iral (Мария Гюзелева)

Отсъствието осезаемо изтича
отново с дъждовете над земята.
Но може би останало е някъде едно "обичам те",
което все още не, не е изпято.
Поздрав за хубавото стихотворение!

2005-08-05T09:11:54+03:00
osi4kata (Румяна Симова)

И ти ми липсваш.

2004-09-14T12:43:36+03:00
daik (Георги Динински)

колко си далече Руми
липсва ми усмивката ти и нахаканата ти чувствителност

2004-09-14T11:06:20+03:00
osi4kata (Румяна Симова)

Това е само за ценители, Дайк. Трябваше да го споменеш

2004-09-14T02:37:04+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0