12.09.2004 г., 13:09

След пазача на черешите

1.3K 0 6
Тръгна си пазачът на черешите.
Градината последни “обички” отрони.
Листата спуснаха завесите
над счупени и наранени клони.

Крещяха косовете някакво напътствие…,
но ние скрихме плодовете заедно…
Днес твоето отсъствие
  е осезаемо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Мария
  • Отсъствието осезаемо изтича
    отново с дъждовете над земята.
    Но може би останало е някъде едно "обичам те",
    което все още не, не е изпято.
    Поздрав за хубавото стихотворение!
  • И ти ми липсваш.

  • колко си далече Руми
    липсва ми усмивката ти и нахаканата ти чувствителност
  • Това е само за ценители, Дайк. Трябваше да го споменеш

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...