alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
5 сент. 2008 г., 15:10

След погребение 

  Поэзия » Философская
2185 0 27
 

 

След  погребение

 

О, Господи - какви сме мимолетници!

Неживите неща ни надживяват.

Дори да доживеем до столетници,

те - вещите, проклетите - остават.

 

И ще ме има в албума със снимките.

В часовника, забутан в чекмеджето.

В портфейла ми, опразнен от стотинките...

Във тях ли ще съм, или на небето?

 

Дори и на небето не е сигурно.

Ще съм затрупан с два кубика пръст.

Душата ми, дано да е заминала...

Аз ще съм там - под дървения кръст.

 

И след като се слея със земята си,

ще се нагледам вечер на звезди...

Ще разговарям тихичко с тревата и

ще бъда по-разумен от преди...

 

Но в другото, неземно измерение

едва ли ще ме видите такъв.

По-важното е, че  след погребение

починалият... си отива пръв.

 

Нали все някой трябва да ни срещне.                                                         

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??