След погребение
След погребение
О, Господи - какви сме мимолетници!
Неживите неща ни надживяват.
Дори да доживеем до столетници,
те - вещите, проклетите - остават.
И ще ме има в албума със снимките.
В часовника, забутан в чекмеджето.
В портфейла ми, опразнен от стотинките...
Във тях ли ще съм, или на небето?
Дори и на небето не е сигурно.
Ще съм затрупан с два кубика пръст.
Душата ми, дано да е заминала...
Аз ще съм там - под дървения кръст.
И след като се слея със земята си,
ще се нагледам вечер на звезди...
Ще разговарям тихичко с тревата и
ще бъда по-разумен от преди...
Но в другото, неземно измерение
едва ли ще ме видите такъв.
По-важното е, че след погребение
починалият... си отива пръв.
Нали все някой трябва да ни срещне.
© Александър Калчев All rights reserved.
