След погребение
О, Господи - какви сме мимолетници!
Неживите неща ни надживяват.
Дори да доживеем до столетници,
те - вещите, проклетите - остават.
И ще ме има в албума със снимките.
В часовника, забутан в чекмеджето.
В портфейла ми, опразнен от стотинките...
Във тях ли ще съм, или на небето?
Дори и на небето не е сигурно.
Ще съм затрупан с два кубика пръст.
Душата ми, дано да е заминала... ...