След погребение
След погребение
О, Господи - какви сме мимолетници!
Неживите неща ни надживяват.
Дори да доживеем до столетници,
те - вещите, проклетите - остават.
И ще ме има в албума със снимките.
В часовника, забутан в чекмеджето.
В портфейла ми, опразнен от стотинките...
Във тях ли ще съм, или на небето?
Дори и на небето не е сигурно.
Ще съм затрупан с два кубика пръст.
Душата ми, дано да е заминала...
Аз ще съм там - под дървения кръст.
И след като се слея със земята си,
ще се нагледам вечер на звезди...
Ще разговарям тихичко с тревата и
ще бъда по-разумен от преди...
Но в другото, неземно измерение
едва ли ще ме видите такъв.
По-важното е, че след погребение
починалият... си отива пръв.
Нали все някой трябва да ни срещне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
