15 июн. 2018 г., 16:59

След розовите облаци 

  Поэзия » Философская
258 0 1
Нито се научих,
нито се поучих.
Облаците розови
вземах за памук.
Нищих и разнищвах -
връзвах ги на възел,
миг и се разпадат -
зъзна долу в смут.
Захарно примамват -
чудо изживяно,
вещерска поличба,
скрита в розов цвят? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Все права защищены

Предложения
: ??:??