Нито се научих,
нито се поучих.
Облаците розови
вземах за памук.
Нищих и разнищвах -
връзвах ги на възел,
миг и се разпадат -
зъзна долу в смут.
Захарно примамват -
чудо изживяно,
вещерска поличба,
скрита в розов цвят?
Уроки не хващам,
сладкото е радост,
хуквам да ги гоня,
чувствам оня глад.
Мога на простора
хляб да си замеся.
Птици да накацат
в облак от трохи.
Кротнала се кратко
кърпа да развея –
не че се предавам -
да ме отличи.
© Христина Комаревска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
