След розовите облаци
Нито се научих,
нито се поучих.
Облаците розови
вземах за памук.
Нищих и разнищвах -
връзвах ги на възел,
миг и се разпадат -
зъзна долу в смут.
Захарно примамват -
чудо изживяно,
вещерска поличба,
скрита в розов цвят?
Уроки не хващам,
сладкото е радост,
хуквам да ги гоня,
чувствам оня глад.
Мога на простора
хляб да си замеся.
Птици да накацат
в облак от трохи.
Кротнала се кратко
кърпа да развея –
не че се предавам -
да ме отличи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
