10 авг. 2012 г., 19:45

След смилането...

Поэзия » Философская

1.1K 0 4

Животът е една мелачка -
такава, като за месо...
Щом винтът почне да те мачка,

излизаш през решетката тесто.
Омекнал, лигав и олекотен,
от мачкането си забравил кой си
и безхарактерно обезкостен,
повтарящ само думичката - трай си...
А болката е все по-нетърпима,
накълцан си отвсякъде със остър нож,
крещиш, че обич ти е нужна,
но в писъка ти няма капка мощ...
Живееш вече във каданс забавен,
пропускаш мигове, дори и дни,
и пазиш мястото, където си поставен
от страх, че пак мелачката ще превърти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

renika67 (Ирена Георгиева)

Благодаря Ви дами за градивната критика, приемам и веднага коригирам

2012-08-11T16:06:11+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубаво!

към коментара на Nejnostt (Даниела Тодорова) - може би би било достатъчно просто "обич ти е нужна"

2012-08-11T12:30:15+03:00
Nejnostt (Даниела Тодорова)

Прекрасно откровение, прекрасни и истинни стихове! Само една забележка - "обходим" не е антоним на "необходим", понеже има собствено значение: от "обхождам" - мога да бъда обходен! Недоразумението идва от руския глагол "обходиться", което има близкото значение "минавам с" или "минавам без" нещо. Но на български нямаме такова значение и когато търсим нови пътища за езика ни, не бива да изпадаме в подобни лингвистични капани! Стихотворението е прекрасно само без този стих "крещиш, че обич ти е обходима,", който трява да се оправи, за да добие смисъла си! ... Едно мнение и една молба! Има кой да ни разваля езика, нека ние - майсторите му, не си го позволяваме!!!

2012-08-11T12:24:29+03:00
Anne_Jonson (Анита Йончева)

Силно!!

2012-08-10T20:06:34+03:00