renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
Aug 10, 2012, 7:45 PM

След смилането... 

  Poetry » Phylosophy
817 0 4

Животът е една мелачка -
такава, като за месо...
Щом винтът почне да те мачка,

излизаш през решетката тесто.
Омекнал, лигав и олекотен,
от мачкането си забравил кой си
и безхарактерно обезкостен,
повтарящ само думичката - трай си...
А болката е все по-нетърпима,
накълцан си отвсякъде със остър нож,
крещиш, че обич ти е нужна,
но в писъка ти няма капка мощ...
Живееш вече във каданс забавен,
пропускаш мигове, дори и дни,
и пазиш мястото, където си поставен
от страх, че пак мелачката ще превърти...

 

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви дами за градивната критика, приемам и веднага коригирам
  • Хубаво!

    към коментара на Nejnostt (Даниела Тодорова) - може би би било достатъчно просто "обич ти е нужна"
  • Прекрасно откровение, прекрасни и истинни стихове! Само една забележка - "обходим" не е антоним на "необходим", понеже има собствено значение: от "обхождам" - мога да бъда обходен! Недоразумението идва от руския глагол "обходиться", което има близкото значение "минавам с" или "минавам без" нещо. Но на български нямаме такова значение и когато търсим нови пътища за езика ни, не бива да изпадаме в подобни лингвистични капани! Стихотворението е прекрасно само без този стих "крещиш, че обич ти е обходима,", който трява да се оправи, за да добие смисъла си! ... Едно мнение и една молба! Има кой да ни разваля езика, нека ние - майсторите му, не си го позволяваме!!!
  • Силно!!
Random works
: ??:??