Aug 10, 2012, 7:45 PM

След смилането...

Poetry » Philosophical

1.1K 0 4

Животът е една мелачка -
такава, като за месо...
Щом винтът почне да те мачка,

излизаш през решетката тесто.
Омекнал, лигав и олекотен,
от мачкането си забравил кой си
и безхарактерно обезкостен,
повтарящ само думичката - трай си...
А болката е все по-нетърпима,
накълцан си отвсякъде със остър нож,
крещиш, че обич ти е нужна,
но в писъка ти няма капка мощ...
Живееш вече във каданс забавен,
пропускаш мигове, дори и дни,
и пазиш мястото, където си поставен
от страх, че пак мелачката ще превърти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

renika67 (Ирена Георгиева)

Благодаря Ви дами за градивната критика, приемам и веднага коригирам

2012-08-11T16:06:11+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубаво!

към коментара на Nejnostt (Даниела Тодорова) - може би би било достатъчно просто "обич ти е нужна"

2012-08-11T12:30:15+03:00
Nejnostt (Даниела Тодорова)

Прекрасно откровение, прекрасни и истинни стихове! Само една забележка - "обходим" не е антоним на "необходим", понеже има собствено значение: от "обхождам" - мога да бъда обходен! Недоразумението идва от руския глагол "обходиться", което има близкото значение "минавам с" или "минавам без" нещо. Но на български нямаме такова значение и когато търсим нови пътища за езика ни, не бива да изпадаме в подобни лингвистични капани! Стихотворението е прекрасно само без този стих "крещиш, че обич ти е обходима,", който трява да се оправи, за да добие смисъла си! ... Едно мнение и една молба! Има кой да ни разваля езика, нека ние - майсторите му, не си го позволяваме!!!

2012-08-11T12:24:29+03:00
Anne_Jonson (Анита Йончева)

Силно!!

2012-08-10T20:06:34+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0