След смъртта
Все някога аз ще издъхна...
загледан в небесната шир...
в безкрайната горе вселена...
и в нейните чудни звезди...
Душата ми дълго ще броди...
из този разпадащ се ад*...
години наред ще те търси...
за теб ще обърне света...
Когато най-после те зърне...
тя ще да се сгуши до теб...
косите ти ще да докосне...
и моля те... ти не се бой!
Тогава едва аз ще бъда...
свободен от тази земя...
тогава - когато те зърна...
след всичките тези лета...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андрей Андреев Все права защищены
Развеселяващо пишеш