След теб
Една луна, изгаряща очите.
Небето е копринена завивка.
За сбъдване нашепват си звездите.
Печаташ обещание с целувка.
Накапва вечер, като пожелаване.
Даряваш го със всички свои мисли.
Прегърнала отново сън-оставане,
ти негова си! И го искаш!
Кална и дъждовно чиста,
безкрайно нежна, страстно дива,
измисляш си небето бистро
и бели лебеди убиваш...
Когато пътищата ви зоват,
а тръгвате противоположно,
сложи черта! Като латинско Z-
нима е сложно?!
Очите ти на котка си отиват,
прегърнали последното си "Сбогом!".
Нощта си роклята раздира...
А пък след теб: Да! Много!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
