13 авг. 2008 г., 16:07
Една луна, изгаряща очите.
Небето е копринена завивка.
За сбъдване нашепват си звездите.
Печаташ обещание с целувка.
Накапва вечер, като пожелаване.
Даряваш го със всички свои мисли.
Прегърнала отново сън-оставане,
ти негова си! И го искаш!
Кална и дъждовно чиста,
безкрайно нежна, страстно дива,
измисляш си небето бистро
и бели лебеди убиваш... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация