ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
13.08.2008 г., 16:07 ч.

След теб 

  Поезия » Любовна
851 0 14

Една луна, изгаряща очите.

Небето е копринена завивка.

За сбъдване нашепват си звездите.

Печаташ обещание с целувка.

Накапва вечер, като пожелаване.

Даряваш го със всички свои мисли.

Прегърнала отново сън-оставане,

ти негова си! И го искаш!

Кална и дъждовно чиста,

безкрайно нежна, страстно дива,

измисляш си небето бистро

и бели лебеди убиваш...

Когато пътищата ви зоват,

а тръгвате противоположно,

сложи черта! Като латинско Z-

нима е сложно?!

Очите ти на котка си отиват,

прегърнали последното си "Сбогом!".

Нощта си роклята раздира...

А пък след теб: Да! Много!!!

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??