viki-dimitrova (Виктория)
2 41

28 сент. 2012 г., 15:15

След теб

Поэзия » Другая

1.2K 0 2

Събирай сълзите ми в шепи

излей ги като ручей див

отпий от тях отрова

не ще си вече жив

От мъртва тъкан чакаш доброта

както луната своята каляска

но аз съм друга няма топлина

свалих и тази маска

И студ сковава те сега

прохладата на космоса пристига

ти беше моята мечта

моята болна радост дива

Но стига с тази самота

Без теб душата ми - прекрасна

Мъчи се ТИ сега

Да видиш що е болка бясна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...