viki-dimitrova (Виктория)
2 41

28 сент. 2012 г., 15:15

След теб

Поэзия » Другая

1.2K 0 2

Събирай сълзите ми в шепи

излей ги като ручей див

отпий от тях отрова

не ще си вече жив

От мъртва тъкан чакаш доброта

както луната своята каляска

но аз съм друга няма топлина

свалих и тази маска

И студ сковава те сега

прохладата на космоса пристига

ти беше моята мечта

моята болна радост дива

Но стига с тази самота

Без теб душата ми - прекрасна

Мъчи се ТИ сега

Да видиш що е болка бясна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬