viki-dimitrova (Виктория)
2 41

28 сент. 2012 г., 15:15

След теб

Поэзия » Другая

1.2K 0 2

Събирай сълзите ми в шепи

излей ги като ручей див

отпий от тях отрова

не ще си вече жив

От мъртва тъкан чакаш доброта

както луната своята каляска

но аз съм друга няма топлина

свалих и тази маска

И студ сковава те сега

прохладата на космоса пристига

ти беше моята мечта

моята болна радост дива

Но стига с тази самота

Без теб душата ми - прекрасна

Мъчи се ТИ сега

Да видиш що е болка бясна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬