Събирай сълзите ми в шепи
излей ги като ручей див
отпий от тях отрова
не ще си вече жив
От мъртва тъкан чакаш доброта
както луната своята каляска
но аз съм друга няма топлина
свалих и тази маска
И студ сковава те сега
прохладата на космоса пристига
ти беше моята мечта
моята болна радост дива
Но стига с тази самота
Без теб душата ми - прекрасна
Мъчи се ТИ сега
Да видиш що е болка бясна
© Виктория All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
