След теб
Събирай сълзите ми в шепи
излей ги като ручей див
отпий от тях отрова
не ще си вече жив
От мъртва тъкан чакаш доброта
както луната своята каляска
но аз съм друга няма топлина
свалих и тази маска
И студ сковава те сега
прохладата на космоса пристига
ти беше моята мечта
моята болна радост дива
Но стига с тази самота
Без теб душата ми - прекрасна
Мъчи се ТИ сега
Да видиш що е болка бясна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
