5 сент. 2017 г., 08:18

След теб

Поэзия » Любовная

721 0 1

След тебе дълго тичах във ноща
и търсех погледа ти сред звездите.
Не спрях за миг, във мрака аз те виках
от мен да вземеш мойта самота.

Преминах през реки от гняв и ярост,
през огъня на буйната си страст!
Върни се ти! Ела поне за час!
В сърцето си към мене имай жалост!

За миг поне да мога да те спра.
За миг поне да мога да те зърна!
След туй във огън аз ще се превърна
и болката си ще изпепеля!

1986г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0