След тебе дълго тичах във ноща
и търсех погледа ти сред звездите.
Не спрях за миг, във мрака аз те виках
от мен да вземеш мойта самота.
Преминах през реки от гняв и ярост,
през огъня на буйната си страст!
Върни се ти! Ела поне за час!
В сърцето си към мене имай жалост!
За миг поне да мога да те спра.
За миг поне да мога да те зърна!
След туй във огън аз ще се превърна
и болката си ще изпепеля!
1986г.
© Георги Иванов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
