След тебе дълго тичах във ноща
и търсех погледа ти сред звездите.
Не спрях за миг, във мрака аз те виках
от мен да вземеш мойта самота.
Преминах през реки от гняв и ярост,
през огъня на буйната си страст!
Върни се ти! Ела поне за час!
В сърцето си към мене имай жалост!
За миг поне да мога да те спра.
За миг поне да мога да те зърна!
След туй във огън аз ще се превърна
и болката си ще изпепеля!
1986г.
© Георги Иванов Всички права запазени