5.09.2017 г., 8:18

След теб

Поезия » Любовна

718 0 1

След тебе дълго тичах във ноща
и търсех погледа ти сред звездите.
Не спрях за миг, във мрака аз те виках
от мен да вземеш мойта самота.

Преминах през реки от гняв и ярост,
през огъня на буйната си страст!
Върни се ти! Ела поне за час!
В сърцето си към мене имай жалост!

За миг поне да мога да те спра.
За миг поне да мога да те зърна!
След туй във огън аз ще се превърна
и болката си ще изпепеля!

1986г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anabel7 (Албена Димитрова)

Много чувствено и страстно! Поздрави, Георги!

2017-09-05T21:00:29+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0